На среща в Брюксел през юли, представители на десет европейски държави основаха Европейски пелетен съвет (European Pellet Council, EPC). Организацията е създадена като независим орган на Европейската асоциация за биомаса AEBIOM и включва нейн представител в състава на управителния си съвет. Подкрепата на по-голямата европейска организация подкрепя усилията на пелетния сектор да защити интересите си на европейския пазар и да участва активно във вземането на законодателни решения.

Основните цели, които ЕПС си поставя, са популяризиране на приносите на европейския пелетен сектор към общото развитие на възобновяемите източници в Европа, усъвършенстване на законодателството на ЕС за стимулиране на пазара и предоставяне на платформа за преобразяване на пелетната индустрия за увеличаване на дяла й в енергийната рамка на континента. Новата организация работи и за утвърждаването на международно ниво на сертификата за пелети ENplus, разработен наскоро от Немския пелетен съюз.

До сега, към инициативата са се присъединили Австрия, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Португалия, Швеция, Швейцария, Испания и Германия. За председател на съвета беше избран Кристиан Ракош (Christian Rakos), управител на Австрийската пелетна асоциация proPellets Austria.

Източник: Сп. „Енергия“

В рамките на последното издание на специализираната изложба за енергийна ефективност в строителството SAIEnergia, бяха представени резултатите от задълбочен доклад на тема: „Енергия и сгради. Енергийна ефективност в сградите – комфорт, икономия, екологичност“, базиращ се на изследване на сградния фонд в Италия. Поради множеството аналогии с условията в България, представяме обобщение на резултатите от изследването.

Когато стане въпрос за подобряване на ефективността на енергийното потребление на сградите, за специалистите по проектиране и изграждане възникват множество въпроси, касаещи отделните сградни компоненти и инсталациите за генериране и разпределение на енергия, автоматизация и контрол. Доколко са важни изискванията за енергийна ефективност на предлаганите на пазара прозрачни елементи на сградната обвивка – прозорци, остъкляващи системи, окачени фасади? Какво е значението на тези изисквания спрямо пазара на стенни непрозрачни компоненти? До каква степен влияят на пазара за отоплителни и вентилационни системи? Какъв е потенциалът на слънчевото отопляване, системите за подово отопление, геотермалните инсталации? Какви са възможностите и значението на интегрираните системи за производство на енергия чрез фотоволтаични модули? До каква степен оказват влияние върху разходите на енергия системите за автоматизация и контрол?

Докладът „Енергия и сгради. Енергийна ефективност в сградите – комфорт, икономия, екологичност” се опитва да даде отговор на тези въпроси.

Децентрализираното производство на енергия отдавна вече не е технологична приумица, достъпна само за ограничен брой „просветени” потребители. Придобилото популярност определение „алтернативни енергийни източници” също вече възприема по-конкретна форма и напоследък се говори за възобновяема енергия, съзнавайки смисъла на понятието и логиката на енергодобив от източници с неизкопаем характер. През последните години, цялата производствено-потребителска верига, свързана с енергията в сградите премина не само през нарастване (на броя на енергопотребяващите приложения, продуктите на пазара, произведените kW), но и през нещо като „нормиране” на самия процес, потребителските нужди и възможностите за подобряване на ефективността.

Този сегмент от енергетиката вече не се възприема като ниша: неговото въздействие по отношение на пазара и икономическия потенциал непрекъснато се увеличава и всички прогнози сочат, че темата ще става все по-гореща и се систематизират мерките за повишаване на енергийната ефективност, намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаването на количеството енергия, произведено от възобновяеми източници. На всички, интересуващи се от тези теми, са известни изискванията на климатичния пакет 20-20-20 на Европейската Комисия за всички страни-членки. Италия все още изостава в постигането на своята цел от 17% за енергия от възобновяеми източници до 2020г, имайки предвид статистиката за 8.5% през 2008г. За сравнение поетия от България ангажимент в тази насока е 16% от общо потребената енергия да е от възобновяеми източници. (още…)