Работа на системата под постоянен товар

Домашните хладилници могат да работят под постоянен товар поради начина по който е конструиран, което е невъзможно да се получи при чилърите, при климатичние системи където необходимата мощност е твърде динамично понятие. Точно за това е необходимо да говорим за постоянни условия на работа на компресора и по-точно за постоянство на смукателното и нагнетателно налягания. Всяко отклонение от условията, както в изпарителя така и в кондензатора, означава отклонение на потока през терморегулиращият клапан: за да се предотврати връщане на течност към компресора, е необходимо да се съгласуват отклоненията в работните условия или казано по друг начин топлинния товар, с адекватна промяна на терморегулиращият клапан.

При чилърите с въздушеен кондензатор температурата и налягането на кондензация винаги зависят от външния въздух, който се променя във времето по начин който определено е по-динамичен от времето за реакция на терморегулиращият клапан.Същото твърдение е приложимо и при термопомпите вода- въздух, където температурата и налягане на изпарение са отнесени към външната температура.Може да се случи така, че чилъра да бъде „ударен” от пориви на вятър, които са способни съществено да променят топлообменния коефициент на серпентините на изпарителя;  за това е резонно да защитите машините които са изложени на такива условия с дефлектор. Това е по важно да се направи при термопоми, тъй като коефиициентът на топлообмен при въздушни изпарители е винаги излкючително опасен.

Друг случай на неочаквани девиации в налягането на изпарение при термопомпите се дължи на леда по изпарителя: след определен лимит, въздушния поток и съответно топлообмена на серпентината , причиняват бърза промяна на условията на изпарение, което причинява „пълзене” на течност към компресора. Това неудобство лесно се решава с промяна на настройките на дефроста, като циклите се адаптират към атмосферните условията на работа на термопомпите.

При чилърите с водна кондензация отклоненията трябва да са нула, разбира се  ако системата „изхвърляща” топлината от кондензацията е конструирана правилно. Често, в общият случай това не е така, тъй като контрола на температурата на връщащата към чилъра вода става посредством стъпково регулиране на скоростта на вентилаторите на водоохлаждащата кула.В този случай постоянните промени на налягането на кондензацията може да причини повреди като описаните по-рано.

Най-важният показател който трябва да се следи е отклоненията на топлинния товар, отклонения които така или иначе не могат да бъдат елиминирани, да е поне съгласувано с регулирането на терморегулиращият клапан с цел да се предпази компресора от нежелано засмукване на течност. Обяснено по този начин това изглежда невъзможно: но проблема е лесно решим, както бе обяснено в частта за количеството вода в съоръжението, като просто се увеличи инерцията на системата.

Eкип ACTIVE COOL Ltd.

Очаквайте статия за обезмъглителни инсталации обслужващи басейни.

Непостоянство на водния поток през топлообмениците

Постоянния воден поток през топлообменника фреон – вода е съществен за защитата на компресора по време на работа. Да разгледаме явлението топлоотдаване, получаващо се вътре в изпарителя. Докато е балансиран, налягането на изпарение    P ev, приема определена стойност и термо – регулиращият вентил е в положение което позволява на цялото количество фреон да се изпари, предотвратявайки по този начин постъпване на течност в компресора. Ако количеството вода през изпарителя рязко намалее, температурата на изпарение намалява поради увеличаване на температурната разлика на водата. ТРВ’то се опитва да затвори за да се адаптира към новите условия, но това не се случва незабавно а отнема около минута. В това време през ТРВ минава по-голямо количество фреон отколкото нормално би било нужно, затова и изпарителя не може да изпари всичкия фреон попаднал в него. Ето защо, течен фреон се връща на входа на компресора. Това е изключително опасно както за буталните компресори, където може да повреди клапаните, така и за винтовите където вала и лагерите ударно поемат напречно натоварване. Ако потока на водата продължи да пада, коефициента на изпарителя се променя и явлението продължава дори и с по-голяма сила.

Еднакво опасно е варирането на водния поток, или въздушен – при въздушните машини, през кондензатора.  Промяна на водния поток, променя работната точка на компресорната крива и затова новото количество фреон минаващо през ТРВ води със себе си ново равновесно положение. Ако количеството воден поток се повиши, намаля налягането на кондензация и следователно, при същото налягане на изпарение, се увеличава потока на хладилен агент през клапана, който трябва да се затвори за да предотврати засмукване на течност от компресора. Клапана реагира на неочакваната промяна на водния поток след около минута, през която може да има връщане на течност към компресора. Намаляване на водния поток също е много опасно, ако температурата на газа след компресора са близки до максимално допустимото.  Намаляването на водния поток предизвиква повишаване на температурата на кондензация, и следователно налягането. Ако този показател е близък до максимално допустимият, значителното намаляване на водния поток  би довел до неочаквано повишаване на налягането в кондензатора което от своя страна би причинило сработване на защитата по налягане и спиране на системата или, дори отваряне на предпазният клапан. Разбира се, в тези системи има и датчик за липса на поток, който би защитил машината в този случай.

Във всеки случай, важно е да се знае, че промяната на водния поток са винаги опасни, дори и да не се случват често и за само за кратко. Проблема не винаги се отчита като такъв и често може да се намерят грешки в хидравличния кръг който са пагубни за чилъра.

Екип ACTIVE COOL  Ltd.

Какво може да научи „Проктър и Гембъл” от никому неизвестната „Метод” – фирма за доставка на естествени продукти за дома, със седалище в Сан Франциско?

Какви уроци предлагат компаниите на местно ниво, които нямат претенциите да диктуват пазара, но продължават да съществуват, водени от една основна, висша ценност – мисията? Та те са пренебрежимо малкия Давид в света, изпълнен от мултинационални корпорации с ръста на Голиат.

Оказва се, че има какво да се научи от тях. Изучавайки опита и практиките на тези малки и малко на брой фирми, големите компании могат да се озоват отвъд безплодния дебат дали си струва да си отговорен и да се съсредоточат върху далеч по-важния въпрос: Как да превърнем отговорността в печеливш бизнес? Все повече потребители днес се интересуват колкото от компаниите като гарант на марките които предпочитат, толкова и от самите продукти. Това създаде уникално ценностно присъствие за компаниите, базирани най-вече на своята мисия.

В пазарната ниша, отворена от тях, е трудно за големите да бъдат конкурентоспособни, защото те често са притиснати от традициите и нямат добра репутация по отношение на социалните проблеми и тревожните въпроси, свързани с околната среда.

Ето как фирмите, основани на мисията си, могат да дадат важни уроци на големите компании:

Първо, те могат да действат като ранна предупредителна система за очакванията на потребителите. Години преди калориите и високите нива на Ph да привлекат вниманието на потребителя, компании като производителя на органична козметика „Пюр & Трю”, ги извадиха от състава на своите продукти. Това е един добър пример как компаниите, разчитащи на мисията като висша ценност, са водещи в движенията за прозрачност, публикуването на съставките на продуктите и корпоративната политика, много преди техните големи конкуренти да осъзнаят, че е назрял моментът да започнат да го правят.

Второ, с поведението си, те задават големите теми, които големите компании могат да разработят и разбира се, да се възползват от това, защото имат ресурса да го направят. „Фрито-Лей”, а не малката компания „Кетъл фууд”, проведе изследване и изобрети разграждащите се торбички за чипс. По този повод, много големи компании – от еВау до „Дау Джоус” вече са убедени, че партньорството с компании, водени от мисия, може да създаде успешен алианс, в който печалбата и социалната отговорност вървят ръка за ръка.

Може би приемате компаниите, водени от мисия, като такива, които са в периферията на търговската и бизнес действителност. Ако е така, грешите! Да, вярно е, че те създават само малка част от брутния вътрешен продукт. Но генерирайки нови идеи, които влияят върху големите компании и създават лоялни клиенти, те се превръщат във феномен с нарастващ авторитет, чието влияние далеч надхвърля физическото им присъствие. Затова компаниите, водени от мисия, заслужават цялото ни внимание!

Майкъл В. Русо, преподавател по устойчив мениджмънт и академичен директор на Центъра за устойчиви бизнес практики към бизнес колежа „Лундкист” в университета в Орегон. Автор е на книгата „Компании с мисия: Предприемачески стратегии за нарастваща устойчивост, отговорност и печалба”.

Източник: Сп.“Мениджър“

Tри основни правила за коректната работа на водоохлаждащия агрегат (чилъра)

Може би най-чест и най-популярен начина за климатизация на обекти е с използването на чилър, само за охлаждане или термопомпен. Тъй като той охлажда/ топли вода, която се използва за „пренасяне” на студ или топлина , трябва да се вземе под сериозно внимание постоянството на водния поток през топлообменника фреон – вода.

На кратко, има три основни правила за коректната работа на чилъра, които ще се опитаме да изясним  в три последователни поста.

1. Да се намалят до минимум пускането и спирането на компресора/ компресорите.
2. Винаги да се поддържа постоянен воден поток през топлообменника/ топлообменниците.
3. Осигурете, където е възможно, постоянен термичен товар на фреоновите кръгове на водния чилър.

Негативните резултати от неспазването на тези правила, са дефинирани по-долу:

1.1 Често стартиране и спиране на компресорите.

Стартирането на компресора е винаги травмиращо за него събитие – имаме рязка промяна на състоянието.

1)        стартирането винаги абсорбира повече енергия отколкото при установен режим

2)        при стартирането винаги има един кратък момент, в който смазването на движещите се части е оскъдно или напълно липсва: маслото всъщност се стича цялото в картера на компресора когато не работи и циркулира с помощта на помпа ( или от разликата в налягането при скрол и винтовите компресори) само когато компресора работи. Въпреки че има и машини с независими  маслени помпи за принудително мазане при стартиране, болшинството не са снабдени с такава.

Твърде много стартирания едно след друго може да предизвика износване както на  намотките, така и на механичните части които могат да променят геометрията си вследствие на липса на смазване. Ето защо, практиката показва, че оптималния брой стартирания на час е 6 за винтови и 10 за скрол компресори. Понастоящем  всички чилъри са снабдени с устройства, или е заложено в логиката, които отлагат старта с 6 до 10 мин. от предишният; от тази гледна точка компресорите са защитени. При кратки цикли на работа на чилъра, може да се получи дисбаланс в отделните кръгове на машината. При стартиране, всъщност маслото напуска компресора с фреона с който е смесен и му е нужно време да се върне обратно в компресора преди да спре. В противен случай при следващият старт съществува риск от липса на смазване. Затова е добре компресора да работи поне 5мин. , а при термопомпи дори 10мин., преди да спре. Отлагането на старта, осигурено по електронен път, осигурява компресора против твърде често пускане, но не го предпазва от кратки цикли на работа. Единствения начин да се гарантира правилната работа на компресора / компресорите е да се осигури необходимата термична инерция на системата която позволява адекватното им функциониране. За да се направи това, е необходимо да се регулира водния поток в системата според мерките които ще опишем по-долу.

Очаквайте част III скоро….

Инвеститорите в Югоизточна Европа осъзнават ползите от зеленото строителство, но все още бъркат, като мислят, че то ще им излезе солено, показа проучване на Colliers International

Когато се говори за зелено строителство, първите асоциации са енергийна ефективност или възобновяеми енергийни източници (например слънчева и вятърна енергия). Световните тенденции показват обаче, че зеленото строителство е нещо повече от това – то е философия, която има за задача да подобри много от елементите на застроената среда с оглед не само на екологичната, но и на социалната, културната и икономическата устойчивост.

Проектирането и строителството на зелени сгради обхваща не само енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия, и съответно намаляването на въглеродните емисии, които сградите отделят, а и подобряване здравето на обитателите чрез адекватното използване на естествената светлина, включване на  местни растителни видове при озеленяването и ландшафта, близост до обществен транспорт, връзка с основни обществени услуги и използването на нетоксични и екологични строителни материали.

Все пак какво е зелена сграда?

Зелената сграда по-добра ли е от незелената?

Струва ли повече?

И добра инвестиция ли е? (още…)