В рамките на последното издание на специализираната изложба за енергийна ефективност в строителството SAIEnergia, бяха представени резултатите от задълбочен доклад на тема: „Енергия и сгради. Енергийна ефективност в сградите – комфорт, икономия, екологичност“, базиращ се на изследване на сградния фонд в Италия. Поради множеството аналогии с условията в България, представяме обобщение на резултатите от изследването.

Когато стане въпрос за подобряване на ефективността на енергийното потребление на сградите, за специалистите по проектиране и изграждане възникват множество въпроси, касаещи отделните сградни компоненти и инсталациите за генериране и разпределение на енергия, автоматизация и контрол. Доколко са важни изискванията за енергийна ефективност на предлаганите на пазара прозрачни елементи на сградната обвивка – прозорци, остъкляващи системи, окачени фасади? Какво е значението на тези изисквания спрямо пазара на стенни непрозрачни компоненти? До каква степен влияят на пазара за отоплителни и вентилационни системи? Какъв е потенциалът на слънчевото отопляване, системите за подово отопление, геотермалните инсталации? Какви са възможностите и значението на интегрираните системи за производство на енергия чрез фотоволтаични модули? До каква степен оказват влияние върху разходите на енергия системите за автоматизация и контрол?

Докладът „Енергия и сгради. Енергийна ефективност в сградите – комфорт, икономия, екологичност” се опитва да даде отговор на тези въпроси.

Децентрализираното производство на енергия отдавна вече не е технологична приумица, достъпна само за ограничен брой „просветени” потребители. Придобилото популярност определение „алтернативни енергийни източници” също вече възприема по-конкретна форма и напоследък се говори за възобновяема енергия, съзнавайки смисъла на понятието и логиката на енергодобив от източници с неизкопаем характер. През последните години, цялата производствено-потребителска верига, свързана с енергията в сградите премина не само през нарастване (на броя на енергопотребяващите приложения, продуктите на пазара, произведените kW), но и през нещо като „нормиране” на самия процес, потребителските нужди и възможностите за подобряване на ефективността.

Този сегмент от енергетиката вече не се възприема като ниша: неговото въздействие по отношение на пазара и икономическия потенциал непрекъснато се увеличава и всички прогнози сочат, че темата ще става все по-гореща и се систематизират мерките за повишаване на енергийната ефективност, намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаването на количеството енергия, произведено от възобновяеми източници. На всички, интересуващи се от тези теми, са известни изискванията на климатичния пакет 20-20-20 на Европейската Комисия за всички страни-членки. Италия все още изостава в постигането на своята цел от 17% за енергия от възобновяеми източници до 2020г, имайки предвид статистиката за 8.5% през 2008г. За сравнение поетия от България ангажимент в тази насока е 16% от общо потребената енергия да е от възобновяеми източници. (още…)