Работа на системата под постоянен товар

Домашните хладилници могат да работят под постоянен товар поради начина по който е конструиран, което е невъзможно да се получи при чилърите, при климатичние системи където необходимата мощност е твърде динамично понятие. Точно за това е необходимо да говорим за постоянни условия на работа на компресора и по-точно за постоянство на смукателното и нагнетателно налягания. Всяко отклонение от условията, както в изпарителя така и в кондензатора, означава отклонение на потока през терморегулиращият клапан: за да се предотврати връщане на течност към компресора, е необходимо да се съгласуват отклоненията в работните условия или казано по друг начин топлинния товар, с адекватна промяна на терморегулиращият клапан.

При чилърите с въздушеен кондензатор температурата и налягането на кондензация винаги зависят от външния въздух, който се променя във времето по начин който определено е по-динамичен от времето за реакция на терморегулиращият клапан.Същото твърдение е приложимо и при термопомпите вода- въздух, където температурата и налягане на изпарение са отнесени към външната температура.Може да се случи така, че чилъра да бъде „ударен” от пориви на вятър, които са способни съществено да променят топлообменния коефициент на серпентините на изпарителя;  за това е резонно да защитите машините които са изложени на такива условия с дефлектор. Това е по важно да се направи при термопоми, тъй като коефиициентът на топлообмен при въздушни изпарители е винаги излкючително опасен.

Друг случай на неочаквани девиации в налягането на изпарение при термопомпите се дължи на леда по изпарителя: след определен лимит, въздушния поток и съответно топлообмена на серпентината , причиняват бърза промяна на условията на изпарение, което причинява „пълзене” на течност към компресора. Това неудобство лесно се решава с промяна на настройките на дефроста, като циклите се адаптират към атмосферните условията на работа на термопомпите.

При чилърите с водна кондензация отклоненията трябва да са нула, разбира се  ако системата „изхвърляща” топлината от кондензацията е конструирана правилно. Често, в общият случай това не е така, тъй като контрола на температурата на връщащата към чилъра вода става посредством стъпково регулиране на скоростта на вентилаторите на водоохлаждащата кула.В този случай постоянните промени на налягането на кондензацията може да причини повреди като описаните по-рано.

Най-важният показател който трябва да се следи е отклоненията на топлинния товар, отклонения които така или иначе не могат да бъдат елиминирани, да е поне съгласувано с регулирането на терморегулиращият клапан с цел да се предпази компресора от нежелано засмукване на течност. Обяснено по този начин това изглежда невъзможно: но проблема е лесно решим, както бе обяснено в частта за количеството вода в съоръжението, като просто се увеличи инерцията на системата.

Eкип ACTIVE COOL Ltd.

Очаквайте статия за обезмъглителни инсталации обслужващи басейни.

Tри основни правила за коректната работа на водоохлаждащия агрегат (чилъра)

Може би най-чест и най-популярен начина за климатизация на обекти е с използването на чилър, само за охлаждане или термопомпен. Тъй като той охлажда/ топли вода, която се използва за „пренасяне” на студ или топлина , трябва да се вземе под сериозно внимание постоянството на водния поток през топлообменника фреон – вода.

На кратко, има три основни правила за коректната работа на чилъра, които ще се опитаме да изясним  в три последователни поста.

1. Да се намалят до минимум пускането и спирането на компресора/ компресорите.
2. Винаги да се поддържа постоянен воден поток през топлообменника/ топлообменниците.
3. Осигурете, където е възможно, постоянен термичен товар на фреоновите кръгове на водния чилър.

Негативните резултати от неспазването на тези правила, са дефинирани по-долу:

1.1 Често стартиране и спиране на компресорите.

Стартирането на компресора е винаги травмиращо за него събитие – имаме рязка промяна на състоянието.

1)        стартирането винаги абсорбира повече енергия отколкото при установен режим

2)        при стартирането винаги има един кратък момент, в който смазването на движещите се части е оскъдно или напълно липсва: маслото всъщност се стича цялото в картера на компресора когато не работи и циркулира с помощта на помпа ( или от разликата в налягането при скрол и винтовите компресори) само когато компресора работи. Въпреки че има и машини с независими  маслени помпи за принудително мазане при стартиране, болшинството не са снабдени с такава.

Твърде много стартирания едно след друго може да предизвика износване както на  намотките, така и на механичните части които могат да променят геометрията си вследствие на липса на смазване. Ето защо, практиката показва, че оптималния брой стартирания на час е 6 за винтови и 10 за скрол компресори. Понастоящем  всички чилъри са снабдени с устройства, или е заложено в логиката, които отлагат старта с 6 до 10 мин. от предишният; от тази гледна точка компресорите са защитени. При кратки цикли на работа на чилъра, може да се получи дисбаланс в отделните кръгове на машината. При стартиране, всъщност маслото напуска компресора с фреона с който е смесен и му е нужно време да се върне обратно в компресора преди да спре. В противен случай при следващият старт съществува риск от липса на смазване. Затова е добре компресора да работи поне 5мин. , а при термопомпи дори 10мин., преди да спре. Отлагането на старта, осигурено по електронен път, осигурява компресора против твърде често пускане, но не го предпазва от кратки цикли на работа. Единствения начин да се гарантира правилната работа на компресора / компресорите е да се осигури необходимата термична инерция на системата която позволява адекватното им функциониране. За да се направи това, е необходимо да се регулира водния поток в системата според мерките които ще опишем по-долу.

Очаквайте част III скоро….

Случвало ли ви си е сървъра в офиса ви да спре от прегряване? Или климатика да работи а да не усещате ефекта от работата му?  Казвали ли сте си „ Това нещо за толкова много пари само бръмчи а не върши никаква работа, а на комшията, хем е същата, работи пИрфектно! Дали не се набутах”?  Не винаги е оправдано да се обвинява климатика за това. Причината за това е, че климатичните машини са като всички други технически съоръжения и работят САМО при определени условия, заложени в тяхната логика. Това е разликата им от човека. Те не работят при всякакви ситуации. Ако условията за експлоатация са изпълнени – ще работи, ако не, тя просто спира! Та се питам, дали не е по-добре да сме като машините?!? Е, не съвсем!

Всеки който има опит с изграждане на климатични системи, въвеждане в експлоатация, настройка, сервизиране и ремонт на климатична техника е наясно с това, че съоръжението, системата  може да изпълнява своето предназначение само и единствено ако са спазени определени условия за това. Това разбира се започва още на най-ранен етап, а именно избор на най-ефективна концепция за климатизацията  на даден обект. Тази концепция трябва да е съобразена с много неща като напр. предназначение на обекта, архитектурни особености и др. След това е ред на проектанта да „свърши своята работа” т.е. правилно пресмятане на нужните мощности, правилно и ясно изчертаване на тръбната и вентилационна разводка и най-важното от гледна точка на нас като сервизни инженери – избор на правилната машина и напълно изпълнени изискванията на фирмата производител за нормалната и работа. Много често ни се случва на обект при пускане в експлоатация на климатични съоръжения  да срещаме груби нарушения на тези изисквания. Най-честите оправдания са „ Изпълнено е по проект” и „Така е сметнато от проектанта”, което в никакъв случай не е оправдание. Именно за избягване на такива грешки, ние се опитваме да съдействаме на всяко едно ниво от изграждането на системата – от изясняване на концепцията до физическото изграждане на инсталацията.